-
Автомобилното стъкло: Наука, технологии и безопасност от А до Я
(0 отзива)
Започваме с изненадващ факт, първите автомобили изобщо не са имали стъкло. Когато Карл Бенц представи своя „Benz Patent‑Motorwagen“ през 1885 г., скоростите били толкова ниски (под 16 км/ч), че единствените притеснения за водача били вятърът и насекомите. Богатите шофьори тогава носели очила и шалове не от мода, а от чиста необходимост. Но с повишаването на скоростите през 1904 г. нуждата от предно стъкло станала очевидна. Първите опити обаче били трагикомични, използвали се обикновени прозоречни стъкла. При удар те се разбивали на огромни остри парчета, което водело до тежки наранявания. Истинската революция настъпила през 1919 г., когато френският химик Едуард Бенедиктус случайно направил откритие. Работейки в лабораторията си, той изпуснал стъклена колба, покрита отвътре с изсъхнал целулозен нитрат. Стъклото се напукало, но не се разпаднало. Бенедиктус веднага разбрал потенциала на тази особеност и патентовал „Triplex“, първото ламинирано безопасно стъкло. Макар и бавно заради по-високата цена, новото стъкло започнало да се използва в автомобилната индустрия. До 1930-те години повечето автомобили в Америка и Европа вече били оборудвани с ламинирани предни стъкла. Страничните и задните прозорци обаче все още били от обикновено или частично закалено стъкло. През 1959 г. технологията за темпериране (закаляване) на стъкло навлязла в масовото производство. Закаленото стъкло било четири […]
User Feedback
Няма отзиви за показване.
